Този том съдържа:
1. Под игото
2. Немили-недраги
3. Чичовци
С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. Първото му стихотворение – „Борба” е публикувано „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество”. В Румъния той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове. Романът „Под игото”, написан през 1894 г., рисува подготовката, избухването и погрома на Априлското въстание, както те се пречупват в живота и психиката на обикновените хора от Подбалканската долина. Сюжетът не е извлечен от исторически документи, в основното действие почти не се вплитат исторически имена. Въпреки това в романа се усеща общонационалният патос – изобразени са революционизирането на народните маси, превръщането на обикновения мирен българин в ентусиазиран бунтовник. „Под игото” е роман за цялостния битово-исторически живот на селищата и личностите (герои като Бойчо Огнянов, Рада, доктор Соколов, Кириак Стефчов, Мунчо, Колчо и Боримечката), въплъщаващи представата ни за „българското” в последния период на Българското национално възраждане. Неслучайно се счита за „национална епопея”, а авторът му за „патриарх” на българската литература. Илюстрациите са предоставени от Тодор М. Чипев, внук на Т. Ф. Чипев, първи издател на романа. До края на XIX столетие романът „Под игото” е преведен на основните европейски езици и навсякъде получава високи оценки, заслужени похвали.
|
