В края на 11 век в земите на Окситания, Южна Франция, възниква една нова религия – религията на катарите. През 12 и 13 век нейното влияние вече заплашва устоите на Римокатолическата църква. Папа Инокентий III я обявява за „прокълната ерес“, а френският крал Филип Август упълномощава васалите си да вземат кръста. Така започва Албигойският кръстоносен поход – поход на християни срещу християни. Градовете и замъците на Лангедок са разорени, загиват хиляди катари и техните последователи, блестящата цивилизация на Южна Франция е окончателно унищожена. Днес катарската вяра е окончателно потънала в забрава. Но все пак съществуват запалени изследователи, които търсят и откриват свещените текстове на катарската философия и посвещават живота си на разпространението на учението на катарите. Защото катарството се основава върху идеята, че във всяко човешко същество живее неповторим, трансцедентен дух. Целта на катарската аскеза е да се възстанови божественото начало благодарение на вътрешно пречистване и медитация, а принципите на катарската духовност могат да бъдат изразени със свещените думи: “Опознай себе си и ще опознаеш тайните на природата и боговете.” Настоящата книга описва драматичните събития от началото на Албигойския кръстоносен поход до падането на последните бастиони на катарите – замъците Монсегюр и Керибюс. Но в същото време тя ни предлага детайлизирано изследване на произхода, развитието и просветителските идеи на религията на “посветените”. За първи път общността на катарите е представена чрез техните апокрифни оригинални писания, създадени в периода 11–14 век, където автентичната им религия е представена не като „манихейска ерес“, а като порив за пречистване на християнската вяра чрез завръщането й към нейните първоизточници.
Замъкът Монсегюр, последният бастион на катарската вяра, наричан от католиците „синагогата на Сатаната“, определян от езотериците като „замъка на Свещения Граал“, се превръща за жителите на Окситания в Свято място на Утешението. Там, в студената утрин на 16 март 1244 г. в пламъците на огромната клада загиват последните двеста „посветени“. Те умират щастливи, постигайки Съвършенството, на което са посветили целия си живот. Те си отиват от този свят, отнасяйки със себе си тайните на катарите. Векове след тяхната саможертва, тези тайни са една от най-големите загадки на човечеството. Ако е вярно, че някои места задържат особената сила на емоциите от случили се там драматични събития, то тогава Монсегюр би трябвало да излъчва духовна светлина, защото той е мястото, където намират своята трагична смърт последните „посветени“ в катарската вяра. Те загиват наистина утешени и пречистени, т е. сигурни, че си отиват завинаги от царството на Злото на земята.
Рьоне Нели
|
