Атлантида! Това име напомня за далечен период в историята на нашата планета, когато една велика цивилизация достига върха на своето развитие и след това изчезва във водите на океана и забвението. Предшестващите епохи и факторите, допринесли за възхода и упадъка й, са така дълбоко издълбани в колективното подсъзнание на Хомо Сапиенс, че самото име Атлантида предизвиква силни емоционални реакции – от топли, мили спомени до откровен страх.
През вековете и особено днес винаги е имало такива, които отричат историята за Атлантида чрез т. нар. „рационална основа", отнасяйки я към митовете и легендите. Толкова отчаяно се опитват да докажат мнението си, че пренебрегват разсъжденията на великия философ Платон, както и доказателствата, предоставени от други почтени и ерудирани учени. Но, както знае всеки психолог, фанатичният отказ да повярваш в нещо, както и прекалената наивност, са признаци на неба-лансирано мислене, а истинската наука изисква вярно оценяване на емпиричните доказателства, както и непредубеденост към логичните теории и бъдещите открития. Нали до неотдавна Троя, подобно на Атлантида, се възприемаше само като мит? По същия начин се приемаха и много други открития, за които ще стане дума в настоящата книга. Прагматичните „за" и „против" сагата за Атлантида са разглеждани обстойно в редица трудове на учени и писатели. Но в настоящо изследване аз бих искала да подходя към въпроса предимно от метафизичен ъгъл и, въпреки че включвам някои исторически, геоложки и географски данни, ще наблегна предимно на мистичния, психологически и парапсихически аспект на феномена Атлантида.
|
