Книгата е своеобразна персонална антология на руската лирика от ХІХ и ХХ век, включваща, според съставителя и преводача й, най-значителните творци на словото. Тя представлява един "разрез" на руската поезия от периода на високата класика (Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Некрасов) и от епохата на т.нар. "сребърно столетие" (Бунин, Брюсов, Волошин, Блок, Ахматова и ония, като идат подир тях). В периода на Петър Велчев творбите звучат като оригинални стихотворения, сякаш написани на български език, което ги прави универсални и достъпни за читателската аудитория. |
