Биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето.
