Научната литература по историята на Руско-Турската война 1877-1878 г. е толкова многобройна, разнолика и разнообразна, че тя самата може да бъде обект на отделно изследване. Но в нея рядко срещаме равновесие в оценките. Ако преднамерено се експонират или изтъкват само една от страните на това равновесие, тогава пропорциите са нарушени, а същият процес приема едностранчиво обяснение. При тази зависимост онова, което се пише "за" войната или "против" нея, е фактически опит за възстановяване на разумното равновесие.
Войната бе европейско събитие, особено в нейната предистория и последствия. Но основният определящ показател за нейния исторически смисъл е отношението спрямо Русия като инициатор и реализатор на тази война.
Българското Освобождение не може да бъде обяснено само като война между две изостанали империи с ограничен характер и локално значение. То е най-важната, но не единствена част от финалната фаза от Голямата балканска криза 1875-1878 г. Освен това, българското Освобождение е част от историята на Европа. Затова то не може да бъде напълно разбрано без съпътстващите го фактори и компоненти от нея.
Без разбиране на цялата европейска политическа и интелектуална атмосфера по това време ние не можем да обясним нито феномена "българската агитация", нито мотивацията на тази война, нито отношението към нея, нито причините за разкъсването на българския етнодържавен организъм през горещото лято в Берлин през 1878 г...
Авторите
|
