В последните години у нас се възроди интересът към църковното право. То бе включено отново в учебните планове на повечето юридически факултети в страната и бе възстановена изследователската дейност върху отделни негови проблеми. Като задълбочено изследване в тази научна област книгата не само запълва една празнота в българското юридическо образование, но определено представлява интерес за всички с интерес към българската история и историята на българската църква. Изследването е посветено на основни въпроси на църквата и църковното право в средновековна България – периода на Първата и Втората българска държава. Обект на анализ са проблеми, представляващи действителна основа на познанията за църковното право, чието изясняване има първостепенно значение от юридическа гледна точка: понятията “църква” и “църковно право”; развитието на образованието и знанията за църковното право през цялото му многовековно развитие; източниците на църковното право, както и появата, устройството, управлението и дейността на българската църква през Средновековието; отношенията между държавата и църквата съгласно християнското учение – във Византия и в средновековна България. Някои от тях се въвеждат в научно обръщение от гледна точка на църковното право за първи път. Изданието допринася за възстановяване на прекъснатата връзка с ценностната система между съвременните поколения и поколенията от нашето минало, както и за реабилитация на определени аспекти от българската културна идентичност. Като принос към тази твърде актуална проблематика книгата стимулира интереса към църквата и към всички свързани с нея проблеми.
