Когато беше съвсем мъничко, недоносено, сложено по корем в кувьоза, го виждах само в профил: сплескана върху дюшека буза, нос като копче, затворено оченце, покрито с мъх черепче.
Щастие да пиша, щастие да съм с бебето: два вида щастие, които не се противопоставят. Все още отеква в мен подмолно: „Не можеш да си едновременно интелектуалка и добра майка“, не можеш да мислиш и да дундуркаш бебе. Сент Бьов.
