След романа-речник „Хазарски речник” и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай” сръбският писател Милорад Павич изненадва за пореден път своите читатели с дързък експеримент в романовия жанр. „Вътрешната страна на вятъра” е роман-клепсидра. Той има две начала, а краят му е в средата и трябва да се прочете поне един път и половина. В основата му е залегнала древната гръцка легенда за обречената любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. Но в романа на Павич Херо е въплътена в студентката по химия Херонея Букур, живяла през ХХ век, а Леандър – в майстора строител от ХVІІ-ХVІІІ век Радача Чихорич. Както в легендата, така и в романа техният копнеж да слеят съдбите си не се сбъдва – в легендата ги разделя водата, а в романа – няколко века. И все пак те се срещат в средата на романа, срещат се в своята смърт.

“Започни да четеш и нищо, никаква сила не може да те накара да спреш и да забравиш. Павич не се забравя. От него остава чувството за дълбочина и лека, приятна ситост. На мъдрост, слова, идеи.”
Мнение на читател

“Каква фантастична конструкция, какви лабиринти от парадокси, каква невероятна история между смъртта и смъртта!”
Мнение на критик