В обхвата на книгата са включени два от институтите на доказателственото право – предметът на доказване и тежестта на доказване. В българската наказателнопроцесуална доктрина липсва самостоятелна и подробна публикация, посветена на двете значими категории – предмета и тежестта на доказване. На тях е отделено сравнително малко внимание в учебниците, ръководствата или пособията. Авторът представя, на първо място, модел на предмета на доказване, който да бъде едновременно подробен и ясен, като в същото време е отделено място и на свързани с предмета на доказване въпроси, отразяващи съвременното състояние на проблема (напр. въпроса за т. нар. “доказателствени факти”). На второ място, изхождайки от установените правила за доказателствената тежест, се разглеждат въпроси, които до този момент не са намерили своето ефективно решение: изясняване на понятието “наказателно преследване” от гледна точка на правната теория и обективното право (на тази основа са формулирани предложения de lege ferenda); статутът на уличеното лице до 2006 г. през призмата на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и изискванията към законодателството и съдебната практика, формулирани от този международен документ. В отделен параграф “Презумпцията за невиновност: исторически опит, действителност” е направена историческа ретроспекция на правилата за доказателствената тежест в различните исторически епохи, включването на презумпцията за невиновност в различни законодателни паметници и произтичащите от това последици, съвременното състояние на проблема, включително закрепването на презумпцията за невиновност на конституционно ниво в европейските правни системи, както и сред разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. Отделено е място и на редица становища в българската криминалистическа доктрина, формулирани в периода 1998 – 2002 г., които влизат в открито противоречие с презумпцията за невиновност.
|
