Все още младият Габриел се интересува предимно от алкохол, наркотици и секс, които от доста време вече не му доставят удоволствие. Иначе изготвя рекламни клипове в една телевизия, оженва се за едно от момичетата, с които движи, и се чуди защо го е направил. Било е време, когато Габриел е обичал истински, бил е мил, симпатичен и изпълнен с енергия, но това се е изличило от паметта му. Късата му памет впрочем не му пречи да съзнава напълно своето падение и да се отнася с подобаваща себеомраза към себе си. Габриел живее от ден за ден, от шише на шише, от "магистрала" на "магистрала", но въпреки това се опитва да направи равносметка на своя типичен за част от младото западно поколение живот.

Същото поколение, което обявява "Къса памет" за култово произведение и за своя настолна книга не само заради сюжета й, в който разпознава себе си, но и заради езика на младостта, на който е написана, заради свежестта на възприятията и безпощадната откровеност.