“Моята измислена страна” е книга за минотаврите и за добрите феи в живота на Исабел Алиенде, за Чили и семейството й, за пътя й както на жена, така и на писателка. В забавен стил и с лека ирония авторката повежда читателя на екзотично пътуване през далечните земи на родината си и през лъкатушенията на собствената си съдба. Искрена, без грим, но влюбена и красива, книгата е поредният успех на Исабел Алиенде.

Идвам от така наречения Трети свят (кой ли е вторият?) и се наложи да си хвана съпруг, за да заживея законно в първия; нямам намерение да се връщам в неразвития свят без основателна причина. Въпреки това и противно на волята ми съм се подвизавала из пет континента, отгоре на всичко ми бе орисано да съм доброволна изгнаница и емигрантка. Поназнайвам нещо за пътуванията и затова ме помолиха да говоря на онази конференция. Щом завърших краткото си слово, една ръка се вдигна в публиката и някакъв младеж ме попита каква роля играе носталгията в романите ми. За момент онемях. Носталгията... според речника е “мъка по родината; тъга, предизвикана от спомена за тази загуба”. Въпросът ме остави без дъх, защото до този момент не си бях давала сметка, че пиша, сякаш се упражнявам непрестанно в изразяване на болката и тъгата. Бях странница почти през целия си живот - обстоятелство, което приемам, защото нищо друго не ми остава. Няколко пъти съм била принуждавана да заминавам, като късам връзки и оставям всичко зад гърба си, за да започна наново на друго място; избродила съм повече пътища, отколкото мога да си спомня. От толкова сбогувания корените ми пресъхнаха и навярно съм пуснала други, които поради липса на географско място, където да се захванат, са го сторили в паметта ми. Но внимание, паметта е лабиринт, в който дебнат минотаври.