Романът „Демиан“ е публикуван през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер, от чието име се води повествованието. Верен на източната мъдрост, че естественото е вътре, а общественото - отвън, Хесе сякаш логично стига до Гьотевия жанр на „възпитателния роман“. Името Демиан е близко по звучене до гръцкото „даймон“ - демон, и с него Хесе означава вътрешния глас на своя герой. Емил Синклер е отраснал и възпитан в порядъчно буржоазно семейство младеж. Неговият мистериозен съученик Макс Демиан го подтиква да не следва примера на родителите си и да намери себе си в бунта на своето поколение.

В предговора към американското издание Томас Ман сравнява „Демиан“ с „Одисей“ на Джойс заради основополагащата му роля за литературата на ХХ век и пише за наелектризиращото въздействие на това произведение върху младежта след Първата световна война. Ман прави паралел и със „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте заради необикновената точност, с която романът улучва нерва на времето. Стефан Цвайг се възхищава от проникновения поглед към младежката психика, а Юнг говори за „светлината на фар в бурна нощ“. Този литературен шедьовър, превърнал се в култов роман на поколението между двете световни войни, се опитва да отговори на един фундаментален въпрос: как човек да се измъкне от света на конформизма и да открие най-доброто у себе си - въпрос, който и днес не е загубил нищо от своята актуалност.