В романа “Авантюра, за да мине времето” се сблъскват две визии за екзистенциалното: обусловената обвързаност, която набавя сигурност, но унищожава смисъла, и рисковата свобода да измисляш сам пътя към себе си и към другите. Малина предприема опасно пътешествие назад в търсене на баща си, когото не познава. Мишо изчезва във вълшебната планина, откъдето се завръща с несподелимия опит на свободата. Стариците Мина, Сия и Рахел продължават да тъкат платното на въобразената от тях съдба, но нишките се късат. Подреденото от възрастните съществуване гори и се взривява. Разпада се и цялата рационално изградена постройка на живота на три семейства. В клаустрофобичния и обречен свят на родителите децата отварят нови пространства за нови общности, в които сам и заедно са вече възможни. Животът нараства, а с него и шансът за спасение.
