Огромният трус на революцията изкарва на повърхността на обществения живот хора, които едно поколение по-рано Чехов бе нарисувал като срамежливо битуващи в провинцията дребни еснафи. Михаил Зошченко също се взира с интерес в тях, но те вече са станали представители на класата хегемон и бъдещото е тяхно. Победилият пролетарий чу собствения си говор, разпозна себе си в разказите на Зошченко, хареса се и се закиска неудържимо. И макар че Зошченко добросъвестно се старае да остава в установения канон на съветската литература, огромната му популярност не може да бъде отмината. През 1946 г. върху главата му (както и върху главата на Ана Ахматова) се стоварва височайшият гняв на държавния вожд. Сборникът "Паднал от луната" е най-пълното досега представяне на разказите и повестите на Зошченко у нас. За завиждане е младият читател, който за пръв път ще се докосне до тях.
