...Една вечер, дълго след залез слънце, моят приемен син ламата Йонгден и аз продължавахме да седим пред палатката на вожда и да пием чай с него, когато до нас стигна шумът от галопирането на кон. Домакинът ни наостри уши. — Конник... Животното е тежко натоварено — каза той, разпознавайки с финия слух на докпа (пастир) дали става въпрос за кон, избягал от стадото, или за язден от някого жребец. Няколко мига по-късно пред нас от гърба, на едно останало без дъх животно скочи млад мъж. Той помогна на девойката, която седеше върху задницата на коня, да стъпи на земята. — Трябват ми два силни и бързи коня — каза припряно той на нашия домакин. — Имам пари — ще платя толкова, колкото поискате. — Утре ще поговорим за това — отвърна Гараб. — Идва нощта, преспете тук. — Благодаря — отвърна ездачът, — но трябва да тръгнем незабавно. Преследват ни. До сутринта трябва да стигнем един далечен стан, където имам приятели. — После, след момент на колебание, добави: — Отвличам я. Тя е съгласна... |
