Когато започнах да пиша „Оптимистична теория за Бай Ганьо", исках да разпилея безчислените мистификации, за да се види не колко положителен герой е той, а колко български. Исках чрез него да се взрем в себе си и да помислим кога да му се смее и кога да му се възхищаваме, исках да знаем, че като се смее нему, се смеем на себе си, а като го оплюваме, наместо да му се възхищаваме, се подценяваме. Сега, като написах „Чичовци", искам същото, да се взрем в себе си и още веднъж да се замислим и за кусурите си, и за достойнствата си...
Любомир Котев |
