Доброто познаване на доказването е решаваща предпоставка за постигане на победа в процесуалното състезание и в постановяването на правилни съдебни решения.
Добре известно е, че при състезателното начало, разумно коригирано от служебното начало и принципа на формалното истина, за съда единствено съществуващ е доказаният в хода на разглеждането на делото факт, а недоказаният факт, макар и субективно твърдян от страните, не съществува. В процесът на съдебното познание, съдебния състав формира вътрешното си убеждение за това които факти са се осъществили и кои не са, и на тази основа постановява съдебно решение, като подвежда доказаните факти под хипотезиса на правната норма.
Монографията е посветена на новите въпроси на доказването, поставени от новия ГПК. |
