Промяната е най-сигурното нещо в живота, казва писателят. Васил Кинов все така се надява, че ангелското ще надделее над дяволското. Може би защото е роден близо до Троянския манастир. Така открива Божия свят, когато е само на 5. Майка му го води в Светата обител и той за първи път чува песента на монасите и на камбаната. И досега твърди, че се е почувствал така, сякаш невидима ръка го въздигнала нагоре. Оттогава е и респекта му към необяснимото. Затова никога по-късно не се чуди, когато, обикаляйки манастирите, се озовава пред съвсем конкретни икони. Нито пък защо "част от Бога" винаги присъства в сборниците му с разкази и 17-те му романа. 8 от тях са преведени в Полша, Чехия, Македония, Швеция, Сърбия, Англия, Франция, Гърция, Канада.
Световноизвестният кинорежисьор Кщищоф Зануси обръща внимание на близостта във философията на Кинов и Милан Кундера. Неслучайно българинът посвещава последната си книга "Часът на демоните" ("Колибри") на приятеля си от Варшава. "Имал ли си усещането, че ако протегнеш ръка, ще докоснеш Нещото ... в тъмнината?", всява смут авторът и очертава темите на живота си.
|
