Емигрантски роман от 1934 г., чието авторство е установено след повече от 60 години, едва в края на ХХ век. Дотогава упорито се смята, че „Роман с кокаин“ е написан от Набоков и М. Агеев е един от многото му псевдоними. Действително, сюжетът, образите, стилът, езикът го родеят с Набоковите шедьоври, но философията на романа и емоционалното напрежение го доближават до гения на Достоевски.

Махало с амплитуда от благородството на духа до яростта на звяра - това е човешкият живот според Вадим Маслеников, главния герой, но в своя живот дори той самият не открива нищо благородно. Презира майка си и се срамува от нейната старост и бедност; заразява със срамна болест нежната Зиночка; цинично прахосва жалките спестявания на старата бавачка за възлюбената си Соня, пред която дори не успява да се докаже като любовник; пристрастява се към кокаина и в халюцинации и наяве два пъти изживява ужасната смърт на майка си. А накрая, когато има последен шанс да бъде спасен, го предава единственият човек, на когото някога е помогнал с безкористна и чиста всеотдайност.